* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Слънце зайде, роса пада,
Рада в градинка улиза,
от невен китка да бере.
Рада я бере, тя вехне.
Рада невенка думаше:
- Вехни ми, съхни, невенке,
както ти вехнеш и съхнеш,
тъй вехне Петко за Рада,
за Рада, за бяла Рада!
Петко се Рада закани:
- Ай-гиди Радо, ден-гиди,
дали ще да те завардя,
завардя да те уловя!
Рада на Петко думаше:
- Не мож ме, Петко, заварди,
нали ме пази майка ми!
Разболяла се майка й,
поиска вода студена,
Рада се чуди и мае,
как ще за вода да иде.
Метнала дюлбен на глава,
въз дюлбен було алено
и си за вода отива.
Петко шиленца пасеше,
чуди се Петко и мае -
вчера бе света неделя,
във село сватба нямаше,
ни в село, ни по селата,
булка за вода отива!
Петко при Рада отиде
и си на Рада думаше.
- Ми сега, Радо, ми сега,
изварди ли те майка ти!
Че й очите извади
и ги па сламка набучи,
и й главата отряза.
Петко се изясно провика:
- Гледайте, момци, гледайте,
гледайте, та го правете,
гледайте, моми, гледайте,
гледайте, та се пазете!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020