|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна
Кани се Кольо на Рада, мари,
кани се да я завлече.
Де зачу Рада тез думи, мари,
сама си було изтъка,
сама си було изтъка,
сама се Рада прибули,
че скочи с бели бакъри,
че отиде за вода студена.
Там си завари, завари
Кольо ми, нейното любе.
Кольо на Рада думаше:
- Радо мо, любе Радо мо,
кога се, Радо, ожени,
кога ти беше сватбата -
не чухме гайди да свирят,
не чухме зълви да пеят?!
Рада на Кольо думаше:
- Кольо льо, либе Кольо льо,
мама се болна разболя,
не даде гайди да свирят,
не даде зълви да пеят! (2)
Бояджик, Ямболско; зап. в Скалица, Ямболско; хороводна (Джиджев
2014, № 921).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|