* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Мила Милко хубава,
мила водо студена.
Имала Милка мащеха,
никъде я не пуща -
ни на вода, ни на дърва,
ни со другарки по поле,
ни со невести на песни,
ни со бабите на съчки.
Бог помогна Милкана -
поболела се макя й,
понуда й потерала,
понуда - вода студена.
Вземала е Милкана
до две ми стомни у ръце,
там е нашла Милкана
до три ми луди, та млади:
рудо си агне печеха,
руйно си вино пиеха,
бели си пари броеха,
на Милкана даваха:
- Вземи си, Милко, чашата,
не са много у нея -
до двеста-триста грошове!
Измамила се е Милкана,
та е вземала чашата.
По пъто й е текнало, -
лошо кье стане со нея.
Руса си коса скубеше,
под път, над път хвърляше,
а делии я сбираха
да си изплетат камшици,
да си ги шибат коньето
и да им ситно играят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020