* * *

Момък обира цветето на мома или изтръгва (счупва клонче от) момино дърво

Цъфнала ми й люлячица,
дойла, дойла, дойла,
люлячица, младовчица,
в Стоянови равни двори.
Който минал, все си откъснал,
мина Стоян, оттръгна я,
насади я, присади я (2)
у бащино равни двори.
Полива я зарна й вечер
и на пладня с ройно вино,
да се хване люлячица,
люлячица, младовчица.
Не се хвана люлячица,
люлячица, младовчица,
най се хвана бяла Рада,
бяла Рада хаберница,
хабер пуща, изприважда:
- Ку ще Стоян, да ме вземе,
ако не ще, да ми каже,
да залибя друго либе,
друго либе по-хубаво,
по-хубаво, по-гиздаво -
дето седи на дюкянче
и продава тънко злато,
тънко злато, копринено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020