* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Залиби Янка Селима,
царюва сина Селима;
либи го Янка, лъга го
тъкминко девет години.
Сякала й Янка, Яно ле,
че никой Янка не знае,
че либи Янка, че либи
царюва сина Селима,
пък те я биле знаяли
сите царюви ратаи,
ратаи и ратайкини.
Че се на Янка присмяха,
че си на Янка думаха:
- Не ти прилича, Яно ле,
да либиш, Янке, да либиш,
царюва сина да либиш,
царюва сина Селима!
Най ти прилича, Яно ле,
царски дворове да метеш!
Янка се люто разсърди,
че й взела метла, лопата,
царски дворове метеше...
Селим на чардак седеше,
Селим й хвърля жълтичка,
Янка я пък не поглежда,
със метлата я замита,
със лопата я зарива.
Селим се люто разсърди,
че си извади кесийка,
удари Янка по шийка.
Янка Селиму думаше:
- Селиме, либе Селиме,
мен ми се, либе, присмиват
бащините ти ратаи,
бащините ратайкини,
че не ми, либе, прилича
да либя царюва сина,
царюва сина Селима;
че най ми, либе, прилича
царски дворове да мета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020