* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Халил край село ходеше
край село край ханъмите
край Радкините дворове
със меден кавал свиреше.
Кавал му тихам говори:
- Радке ле, бяла българко,
земни ме, Радке, земни ме,
бяла ханъмка да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш,
и ситен, дребен, маргарит.
Радка Халилу продума
- Как да те взема, Халиле, -
вашта е вяра лошава,
и на лошаву мирише,
на бъзе и на коприва
Нашта е вяра хубава,
и на хубаво мирише,
на смирну и на ливанту!
Вие нямате държава,
във петък блажно ядете,
в неделя не празнувате,
за Великден се не радвате!
- Земни ме, Радке, земни ме,
без тебе, Радке, не мога,
без тебе, любе, ще умра!
Мойта е майка българка,
във петък блажно не яде,
всяка ми света неделя,
тя си кандило запалва,
и се на Богу помолва
- Не бива, а-бре Халиле,
турчин българка да вземе -
ще ми се смеят хората,
хората и комшиите,
от хората е срамота,
и от Бога е грехота!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020