* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Засвирил Халил, Халиле,
засвирил Халил с кавали
покрай Радкинте дувари,
покрай Радкинте дворове.
Халил на Радка думаше:
- Вземи ме, Радке, вземи ме.
Радка Халил думаше:
- Махни се Халиле, махни се,
не ща те, Халил, не ща те,
че ви й вярата лошава,
че на лошаво миришете
на бъзе, на попарено,
на бъзе и на коприва,
на копър, на ран босилек.
Във петък кадънувате,
в неделя ризи перете,
в сряда и петък блажите.
Халил на Радка пак дума:
- Вземи ме, Радке, вземи ме,
бяла кадънка да станеш
бяла кадънка да станеш,
на висок чардак да стоиш,
на шарен дюшек да лежиш,
жълти жълтици да нижеш.
Тогаз се Радка съгласи
съгласи и му пристана;
в петъка кадънували
в събота сватба правили
в неделя рано ранила,
ранила сено да сбира.
Цял ден е сено сбирала
босичка по косенище.
Вечерта кат се върнала -
сред село хоро играе.
Радка й много домъчня,
викнала че заплакала:
- Българско, майко, българско
българско нигде го няма.
Колан от кръста развърза
и се на круша обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020