* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Засвирил Али с кавали,
с кавали покрай дувари.
Кавал му свири, говори:
- Я излез, Радке, на порти!
Нали е Радка излезла,
Али на Радка думаше:
- Защо ме, Радке, не рачиш,
дали не зная да думам,
да думам, да се шегувам
със турци и със българи
и с трета вяра цигани?
Радка на Али думаше:
- Не ща те, Али, не ща те,
че ти е вяра лошава
и тя на лошо мирише,
на бъзе, на попарено.
В неделя вий работите,
във петък празник държите...
И в петък Радка издума,
в събота кадънувала,
в неделя сватба вдигнала,
в понделник - бела кадъна.
Наметна чаршав на глава,
обула й чехли на бос крак,
взела е вила на рамо,
в росно ливаде отишла
да сбира сено ливадско.
До обед Радка сбирала,
след обед го е трупала,
кога нагоре погледна,
отгоре идат българи.
Чуди се Радка, мае се
накъде да се поскрие.
Наблизо просо имало,
че във просото седнала,
викнала, че заплакала:
- Блазе им, Боже, дваж блазе,
на тези, Боже, българи,
где има трева зелена,
българин ще я омачка,
где има вода студена,
българин ще я напие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020