|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена
Засвирил Халил с кавали,
с кавали покрай дувари;
кавал му свири, говори:
- Радо ле любе, Радке ле,
защо ме, Радо, не рачиш,
не ръчиш, любе, все плачеш?
Дали съм черен, омразен,
или не мога да думам,
да думам, да те раздумам?
Рада Халила думаше:
- Халиле, любе Халиле,
рача те, любе Халиле,
рача те, любе, все плача,
ала ме мама не дава,
че ви е грозна вярата,
вярата, вересията.
Нашата вяра мирише
на ран босилек в градина,
вашата вяра мирише
на бъзе, на попарено.
Острица, Беленско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|