* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Халил на Рада думаше:
- Радо льо, бяла българко,
хайде са, Радке, потурчи,
бяла ханъмка да станеш,
турска й вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на мляко и на сирене,
и на печена кокошка.
Петък са Рада потурчи,
събота й кадънувала,
неделя рано ранила,
че се умила, оплела,
бяло е пране опрала,
гладко мазане замаза,
метна вераджа на глава,
вдигнала й вила на рамо,
ще иди сено да сбира,
да сбира и да навилня,
долу в росно ливади.
До пладне й сено сбирала,
сбирала и навилняла,
от пладне купа наклала,
че си до купа поседна,
поседна да си почине,
студена вода да сръбни.
Чула й българки кат' пеят,
жално ми милно заплака:
- Блазе, божно льо, българка,
че знай делник и празник,
кога й света неделя.
Дет' да е сянка дебела,
българка ще я утърли,
дет' да е вода студена,
българка ще я напие.
Доде си Радка издума,
Халил до купа продума,
че й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020