* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Засвири Алил, Алиле,
покрай Радино дувари.
Рада сред двори седеше,
бяла къделя предеше,
ново вретено заприда.
Алил на Рада думаше:
- Оти ма, Радо, не рачиш,
не рачиш, не ме харесваш,
дали не зная да думам,
да думам, да се шегувам?
Рада Алиле думаше:
- Рача та, любе, се плача,
ала ме наште не дават,
че ви е вярата лошава,
тя на лошаво мирише,
на лятно бъзе спарено.
Нашата вяра хубава,
че на хубаво мирише,
на ситен, дребен босилек.
Рада майка си не слуша,
че на Алила пристана.
Във петък е пристанала,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
че е умила, опрала,
черно мазане замаза,
грабнала вила на рамо,
в росно ливаде отиде
да сбира сено зелено,
да сбира, да го навилня.
До пладне сено сбирала,
от пладне купи правила
и се изясно провикна:
- Де-гиди, гиди, българско,
пусто да остане турското!
Не знаят делник, ни празник,
ни кога й света неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020