* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Халил на Рада думаше:
- Радке ле, бяла българка,
ти за българка не биваш,
най-биваш, Радке, най-биваш,
бяла ханъма да бъдеш,
на висок чардак да седиш,
бяла килима да предеш,
тъкани конци да сучеш,
тъкани ибришинени,
жълти жълтици да нижеш,
на бяла гуша да носиш!
Нали се Радка излъга,
че си вярата тя даде,
вярата, християнската,
вярата, чисто българска.
Петък се Радка турчила,
събота кадънувала,
в неделя са я завели
в росно буйно ливаде,
сушено сено да плъсти.
Като от село излизаха,
българско хоро заиграло.
Момите песен пееха,
момците със свирки свиреха.
Радка хорото погледна,
че й са очи наляха.
Отде я Халил съгледа,
той си на Рада продума:
- Обаждай, Радке, обаждай,
за какво ти дожаля,
че ти се очи наляха?
Радка на Халил думаше:
- Халиле, турчин Халиле,
буен ми ветрец повея,
че ми очите напраши,
затуй ми се очи наляха.
Халил на Радка думаше:
- Пред мене лъжа не бива,
пред мене и пред аллаха.
Нали се Радка излъга,
та на Халила думаше:
- Халиле, турчин Халиле,
право ще да ти обадя.
Мен ми за вяра дожаля
и за българско хоро хубаво,
за мойте мили другарки.
Най ми, Халиле, домиля
за първо либе Никола,
той отзад хоро седеше,
дребни си сълзи ронеше,
за мене, Халиле, жалеше.
Ах, че се Халил разгневи,
подскрижи бели атове,
бързо в ливаде пристигна,
изплъсти сено сушено,
направи купа дънище,
на Радка глава отряза
и я в купата захвърли,
и е купата запалил.
Като й глава режеше,
уста й жално говорят:
- Клет и проклет да бъде,
който майка си не слуша,
който си вяра продава,
вярата, християнската,
вярата, чисто българска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020