* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Засвирил Халил с кавала,
с кавала покрай Радини,
кавал му свири, говори:
- Що не ме вземеш, ма Радо,
дали съм черен, омразен,
или ме мене не рачиш?
Рада Халилу думаше:
- Рача та, либе, рача та,
ала ме мама не дава,
не дава още и тате,
че ви е лоша вярата,
вярата и вересията.
В петък благо ядете,
в неделя пък дрехи перете.
Халил пак Раду думаше:
- Вземи ме, Радо, вземи ме.
И Рада му е пристанала.
Във петък Рада отишла,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
белите ризи опрала,
и си главата умила,
и си кадънски оплела
на две коси цигански.
След обед Рада вземала,
вземала вила на рамо,
отишла сено да сбира,
там нейде долу в чаирите.
Сбирала Рада, сбирала,
седнала да си почине,
студена вода да пие.
Насреща Рада сгледала,
голямо се хоро виело,
почнала люто да кълне:
- Проклета да му й душата,
тоз, който майка си не слуша,
не слуша и баща си,
на друга вяра сполети,
на друга вяра циганска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020