* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Засвирил Халил с кавали
покрай Радкини дувари.
Кавалът вътре думаше:
- Вземи ме, Радке, вземи ме,
не ми е лоша вярата,
вярата и орисията -
петък и сряда ядеме,
в неделя платна тъчеме!
В петък се Радка изрече,
в събота кадънувала.
Станала рано в понделник,
че се й умила и обула -
нахлула й чехли на прябош,
дръпнала й вила на рамо
и бяло менче в ръка -
отиде долу под село,
под село в росни ливади,
зелено сено да сбира.
До пладне й сено сбирала,
от пладне й купа заклала.
Дору си сено сбирала,
хем сбира Радка, хем пее;
от пладне й купа заклала,
хем кладе Радка, хем плаче.
От глава косми скубеше,
та ги на земя хвърляше,
хем хвърля Радка, хем плаче,
като плачеше и думаше:
"Благатка й, Боже, българка!
Де да е сянка дебела -
българка ще постои;
де да е трева зелена -
българка ще я отъпче;
де да е вода студена -
българка ще я напие!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020