* * *

Мома в тъмница

Турци са Янка бедили,
бедили, та я кривили
за бащин данък, за братов,
че я в тъмница хвърлили,
в тъмница дур на дъното.
Майка й край затвор ходеше
и си за Янка питаше:
- Тук ли си, Янке, жива ли си?
Придай си, Янке, вярата,
вярата, Янке, българска.
Янка мами си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам.
Мама на Янка думаше:
- Не ти ли, Янке, дотежа?
Янка мами си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
деня е силно не силно,
ноще е много усилно,
кога момите запеят,
кога ергени засвирят
вечер по кладенците.
Я ми дай, мамо, ножченце,
ножченце, черносапченце,
да си ябълка отрежа.
Мама й ножче подаде,
Янка се в сърце удари.
Викна мама й да плаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020