* * *

Мома в тъмница

Янко ле, Янко хубава!
Била е Янка хубава
пред сите моми, невести.
Клети я турци сакаха,
сакаха да я потурчат.
Осман паша я заискал.
Триста се души събрали
у Янкините дворове.
Майка й сълзи ронеше:
- Хайде се, Янче, потурчи!
Янка на майка думаше:
- Мале ле, стара майчйце,
на турци глава не слагам!
Янка турци покараха,
откараха, затвория.
Девет е гбдин лежала.
Майка й често ходила,
бела премена носила.
През гора друми немало,
майкя й друми направи;
през вода броди немало,
майкя й броди направи.
Почна десета година.
Майка й през гора вървеше,
седнала да си почине
под едно дърво високо,
почнала да си умува:
- Боже ле, мило Боженце,
като си ида при Янка,
нещичко кье си я поуча,
дано да си ме послуша!
И отидела код Янка.
Турчин на врата стоеше.
Майка й Янка повикна:
- Янче ле, щерко хубава,
нещо кье да те пбуча,
а да ме, майко, послушаш!
Вече ми се додеяло
девет години ка ходя -
през гора друми немаше,
майкя ти друми направи;
през вода броди немаше,
майкя ти броди направи!
Придай глава на турците,
придай глава, потурчи се!
Викнала Янка що може,
да се чуе в небесата:
- Мълчи, мале, онемела!
Девет години ка лежа,
още кю девет да лежа,
на турци глава не слагам!
Додека Янка изрече,
тъмницата се разтвори,
Янка в небеса излитна
сос златни криля на рамо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020