* * *

Мома в тъмница

Янка в тъмница лежеше,
та лежа девет години.
Кога десета покара,
Янкина стара майчица,
тя ми й рано ранила,
та на тъмница отиде,
на тъмничарски пенджури,
та па си Янки думаше:
- Дъщерко Яно хубава,
придай се, синко, придай се,
придай си, синко, вярата,
та стани бяла кадъна -
стига лежа в тъмница!
Янка мами си думаше:
- Майно льо стара, драгайо,
девет съм годин лежала,
и още девет да лежа,
пак си вярата не давам,
бяла кадъна да стана!
Още си Янка това дума,
рече го, не изрече го,
златно й кандило светнало
над Янкината главица
и Янка се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020