|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видело
мома в зандане да лежи!
Те девет годин ка лежи,
село я заборавило,
макя а не заборава -
често в зандане идеше,
па на зандане думаше:
- Зандане, пусти остали,
тук ли е Донка хубава?
Донка се сама оглаша:
- Тука съм, мамо, тука съм,
ала по-арно да не съм -
тънка ми снага посъхна,
бело ми лице повехна,
руса ми коса опадна!
Давай, придавай, мамо ле,
татино тежко имане,
та да ме, мамо, избавиш.
А макя си ю думаше:
- Черко ле, Донке хубава,
турци си неча имане,
турци си тебе сакая -
ако чеш да се потурчиш,
под бело було да ходиш,
жълти жълтици да нижеш.
Донка на макя думаше:
- Мале ле, стара майчице,
те девет годин ка лежим
и още девет че лежим -
вярата не си менявам!
Волуяк, Софийско (СбНУ 44/1949, № 212 - "Затворничка не
иска да се потурчи").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|