|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Донкина майка, Донко, ходеше
покрай тевната, Донко, тевница
и си на Донка думаше:
- Донко ле, ми тука ли си,
Донко ле, ми жива ли си?
- Тука съм, мале, джанъм, жива съм,
жива съм, ала, мале, джанъм, защо съм?
Бяло ми лице погрозня,
тънка ми снага повяхна,
руса ми коса окапа.
Донкина майка, джанъм, думаше:
- Придай се, Донко, джанъм, придай се,
придай се, дай си вярата,
вярата християнската,
да вземем зетя турчина,
та стига тука да лежиш,
вав тава тевна тевница!
Донка майка си думаше:
- Мале ле, мила, джанъм, майчо ле,
сега са девет године,
като съм в тевна тевница.
И още девет ще лежа,
пак си вярата не давам!
Визица, Малкотърновско; инф. род. в Цикнихор - Турция; на моабет
(СбНУ 65/2012, № 520).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|