* * *

Мома в тъмница

Донка са беда бедили,
Донке ле, кърджалийке льо,
то барем да е за нещо,
ами за нищо никакво -
за една китка сминова,
сминова, калафирьова.
Турчин се хвана на карес,
че я турчину не дала,
ами я й дала Ивану,
Ивану - Донкин любовник.
Донка в тъвница затвори,
та седя Донка, та лежа
цели ми девет години.
Тъвничар Донки думаше:
- Нямаш ли, Донке, някого,
та да те, Донке, откупи,
из тази пуста тъвница?
Донка тъвничару дума:
- Тъвни ле, тъвничарьо ле,
нямам си нийде никого,
само си имам любовник!
Тамън са това гълчали,
тъвници се похлопали,
ей, че ми иде млад Иван,
млад Иван - Донкин любовник.
Той на тъвничаря дума:
- Тъвни ле, тъвничаро ле,
тука ли й Донка хубава,
тука ли й Донка, жива ли й?
Девет години лежала,
колко й Донки глобата?
Тъмничар дума Ивану:
- Колкото й Донки косата,
толкова й Донки глобата!
Па постла Иван, па постла,
па постла червен ямурлук,
начете бели грошове,
па пусна Донка хубава;
па я пазарът заведе,
та й косата отряза,
па купи Донка премяна;
па ми я Иван премени -
колкото беше хубава,
по-хубава й станала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020