|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Янке ле, бело момиче,
защо си толкоз хубава, (2)
хубава, още гиздава, (2)
на лице бела червена,
на снага тънка висока?
Турци Янка харесали,
че искат да я потурчат,
та са Янка затворили
в тъмни хладни зандани.
Лежала Янка, лежала
тъкмо ми осем години,
девета Янка подкачи.
Майка й край тъмници минава
и на Янка си извика:
- Янке ле, чедо, Янке ле,
промени си, Янке, вярата,
та да те, Янке ле, пуснат.
Янка на майка говори:
- Осем съм годин лежала,
още ле осем да лежа,
па си вярата не давам!
- Не е ли ти мъчно, Янке ле,
когато има седенка
и моми песни запеят,
момци с кавали засвирят?
- Тогава ми е, майко ле,
майко ле моя, най-тежко!
Вълчедръм, Ломско; на тлаки и седенки (Стоин-ТВ 1928, № 1975).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|