|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Лила са беда бедиле;
па да бе барем за нещо,
ами за китка сминьовна,
па да бе барем от мома,
ами от три пъти подявка.
Бедиле Лила, затвориле,
та леже девет години,
та му тъмница прокапа.
Лила тъмничарко думаше:
- Тъмничарко ле, другарко,
дали е зима кишава,
ели е лято дъждовно
та ми тъмница прокапа?
Тъмничарко Лилу думаше:
- Нито е зима кишава,
нито е лято дъждовно,
еми майка ти дохожда,
та тебе, Лиле, прелива,
прелива, Лиле, и плаче,
те нейни сълзи тук капят.
Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|