* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома в зандани да лежи,
както е Марийка лежала.
Барем да било не защо, -
за една китка сминова,
сминова и дафинова,
че е не дала на турчин,
ами я дала Стояну,
Стояну, годеникът си.
Лежала е малко ли много,
лежала й девет години.
На десетата година викнала,
викнала та заплакала:
- Боже ле, милни Господе,
няма ли, боже, нейде някому,
я баща, я побащимо,
я майка, я помайчима
да ме из тъмница извади!
Отде я зачул млад Стоян,
той при тъмничари отиде
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарьо льо, ключарю,
има ли един закон
мома из тъмница да пуснеш,
колкото искаш, давам ти!
Тъмничар дума Стояну:
- Искам ти малко ни много -
едно кринче бешлици,
другото жълтици!
Отде го зачу Марийка,
та на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
недей си дава парите.
Аз не съм, либе, каквато бях -
руса ми коса опада,
бяло ми лице погрозня!
Стоян Марийка думаше:
- Либе Марийке, Марийке,
макар тe два дни повода,
ала след тебе да бъда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020