* * *

Мома в тъмница

Лала са беда бедили,
Лало алена латино,
за една китка размясна,
че е не дала на турчин
ами я даде на Иван.
Па са я Лалка запрели
във нова тъмна тъмница,
тъмница скоро правена,
градена, недоградена,
Лалка ще ми я доправи,
Лалка ще ми я догради.
Седяла девет години,
никой за Лалка не пита.
На десетата година
Иван на врата потропа:
- Тук ли си, Лалке, хубава,
скъпа ли ти е глобата
да давам да те изкупя?
Лалка Ивана думаше:
- Иване, първо либе ле,
мен ми е скъпа глобата
за едно кринче жълтици.
Иване, първо либе ле,
недей си харчи парите,
не съм си вече хубава,
каквато си бях отколе.
Тънка се снага изгърби,
бяло ми лице посмали,
руса ми коса опада.
Иван си Лалка не слуша,
па даде клинче жълтици,
та си ми Лалка пуснали.
Бяло й лице по бяло,
тънка й снага по права,
руса й коса до пети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020