* * *

Мома в тъмница

Рада са беда бедили,
бедили, хем ковладили,
девет години да лежи
в тъмните, тъмни тъмници,
във войводовите земници.
Нигде е никой не знаел,
сал я майка й знаела,
дори е вечер огладняла,
хляб и вода й занесе,
студена вода ледена
и топла пита медена.
Радината майка думаше:
- Ма Радо, къзъм ма Радо,
придай си, майка, вярата,
бяла ханъмка да станеш,
ханнъмка, ем ханъмова,
кадънка, ем кадиева.
Рада мама си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
девет съм годин лежала,
и още девет да лежа,
пак си вярата не давам.
Радино байно думаше:
- Ма Радо, сестро ма Радо,
не бързай да се ожениш,
аз ще те, Радо, оженя
за младо гърче латинче,
ката ден с рокля да ходиш,
ката ден, ката неделя,
я по Великден по хората,
я по Гергьовден по люлки.
Рада си стори не чула,
ни чула, ем не разбрала.
Удари мотика на рамо,
запъхна косер на кръста,
право на лозе отиде.
Копала й Рада, рязала
и о пладне девет редове,
седнала да си почине
под ранизрейка черешка,
сладка й дремка наело,
легнала Рада, заспала,
ясна са й свирка изчуло,
свирката дума, отговаря:
- Стани ма, Радо, с'иди си,
бача ти Коля уловили,
че му колата изсякали
и биволите продали,
ем му главата отрезли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020