* * *

Мома в тъмница

Накрай морето - полето,
нова тъмница правеха.
Девет е боя дълбока,
и девет боя широка
Пусти я турци правеха.
Рада ми, мома хубава,
тя край тъмница ходеше.
Турци са Рада уловили,
в тъмница са я хвърлили.
Девет години лежала.
Радаина мама, Ради мо,
тя край тъмница ходеше
и си на Рада думаше:
- Радо мо, мила мамина,
мъчно ли й, Раде, тъмница?
Мъчно ли е усилно ли ти й?
Рада се е от вътре обади:
- Мъчно ми е мамо, мъчно ми е.
Мъчно ми е усилно ми е.
Деня ми е мъчно по нее,
нощта ми е много усилно.
Кога чуя, мами мо,
момите, мамо, да пеят
момите по седенките,
момците, мамо, да свирят
из тези росни ливади.
Радина мама пак дума:
- Прадай се, Радо, придай се,
турци да те потърчат,
та излез от тази тъмница.
Рада се жално провикна:
- Мър мамо, мила мамо,
и тили си ми душманка?
Девет години лежах,
още девет да лежа,
пак не се, мамо, предавам,
турци да ме потурчат!
Турската вяра е друга.
Българско, че пак българско!
Турските хора не играят,
турци седенки не кладат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020