* * *

Мома в тъмница

Добро льо, мари хубава!
Добра я беда бедили,
бедили и уловили,
и я в тъмница хвърлили,
в тъмница нова градена,
градена, недоградена -
дъски хи недодялани,
желяза недоковани.
Добрина стара майчица
нови пътики сторила
от дома си до тъмница,
та си при Добра отива,
та си на Добра думаше:
- Мъчно ли ти е, Добро льо?
- Бре мамо, бре, мила мамо,
деня ми мъчно, не мъчно,
вечер ми твърде мъчено,
кога момите запеят,
момите по седянките,
кога момците зарюкат,
момците по планините, -
тъгав ми твърде мъчено!
Добрина стара майчица,
тя си на Добра думаше:
- Мър дай си, Добро, вярата!
- Бре мамо, бре, мила мамо,
девет съм годин лежала,
и още девет жа лежа,
па си вярата не давам,
христянска вяра за турска -
нашта е вяра сристянска,
тяхна е вяра поганска!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020