* * *

Мома в тъмница

Мори Кано, жална Кано!
Бог да бие върли турци,
що хвърлиха зла ифтира,
зла ифтира, турска беда,
оти турчин си любила,
младо турче, еничерче!
Те хвърлиха в темен зандан,
те удариха судна мъка
с тежок тумрук на нозето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
судна мъка ми те мъчат,
сакат да ми те потурчат.
Бог да бие твоя тета,
що си дойде на майка ти,
да й веле и говоре:
- Варай, сестро, милна сестро,
що си стоиш, що си гледаш?!
Стан д'одиме на зандана,
да видиме жална Кана,
дал е жива, дал си умре.
Твоя майка я послуша,
та дойдоха на зандана,
отдалеко ми си викат:
- Мори Кано, милна щерко,
дал си жива, ил си умре!
Жална Кана се провикна,
се провикна от зандана:
- Жива сум си, на мъка сум,
с тежок тумрук на нозето,
с дребен синджир на гърлото,
с белезий на ръцето,
сакат мене да потурчат.
Бог да бие твоя майка!
Тогай веле и говоре:
- Дай си вяра, милна щерко,
кье загинеш още млада,
на пуста младост неодена,
на рухо ненаносена,
на хоро ненаиграна,
на песни ненапеана.
Се провикна жална Кана:
- От бога, мале, да найдеш!
Ка дойде, да не дойдеше!
Мълчи, мале, онемела,
дека стоиш ослепела!
Как си вяра да предадам,
що я първо да забравам!
Дал на хоро кье ме видиш?
Ал на гости кье ти дойдам,
ил на гости кье ми дойдеш?
Или бракя кье пречекам,
или в църква кье си ходям,
или Великден кье чинам,
ели Божик кье дочекам?
Еден ден имат в година,
ден си имат, ден байрам,
па не знат кога идит.
Как дочуха върли турци,
още в мъка я удариха:
не им стигна тежок тумрук,
не им стигна дребен синджир,
не им стигна белезии,
в нокти спици й набиха,
душа даде, а не вяра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020