* * *

Мома в тъмница

Лалка са беди бедили,
Лалка, алена, хубава,
бедили и укривили,
че я в тъмница турили,
градена, недоградена,
лепена, недолепена.
Лалка ще ми я догради.
Барем да беше за нещо,
ала за една китка,
че не я дала турчину,
ами я дала Ивану.
Седяла е девет години,
тънка и снага се изгърби,
руса и коса порасна.
Никой си Лалка не пита.
Тъмничар Лалка думаше:
- Нямаш ли майка, ни баща,
я верен, Лалке, любовник,
да дойде, да те изкупи.
Тамън тая дума издума,
Иван на врата потропа:
- Тук ли си Лалке хубава,
скъпа ли ти е глобата?
За една крина жълтици?
- Иване, първо либе ле,
недей си харчи парите.
Не съм си вече хубава
каквато си бях отколе.
Тънка си снага изгърби,
бяло ми лице посмали.
Руса ми коса опада.
Иван си Лалка не слуша,
та даде жълтиците,
та са ми Лалка пуснали.
Бяло й лице по-бяло,
тънка й снага по-права,
руса й коса до пети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020