* * *

Мома в тъмница

Дона си беда бедили,
бедили и укривали,
и в тъмница я турили,
в тъмница, дори на дъно.
Па барем да е за нещо,
ами за нищо никакво, -
за една китка шарена,
че я не дала турчину,
ами я дала Ивану.
Тъменичер Донки говори:
- Донке ле, тъмничарио ле,
че мъчно ли е в тъмница?
Донка тъмничар говори:
- Тъмничарьо льо, братно льо,
деня е мъчно и не е,
нощта е много усилно;
га чуя моми, че пият,
момите по седенките,
а ергените се провикват,
ергени по сокаците,
та ми сърцето копнее.
Тъмничар Донки говори:
- Донке ле, тъмничарко ле,
продай си, Донке, вярата,
вярата откъм нашата,
Донка тъмничар па рече:
- Девет съм годин лежала.
И още девет да лежа,
пак си вярата не давам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020