* * *

Мома в тъмница

Донка в тъмница лежеше.
Донкина майка ходеше
окол тъмната темшща,
та сухи дърва сбираше
и дребни сълзи ронеше.
Донка майка си думаше:
- Гърми ли, мамо, лети ли,
та ми темшща прокапа
от четирите кьошета?
Донкина майка на Донка:
- Не лети, щерко, не гърми,
тея са сълзи майчини,
дето тъмница прокапа
от четирите кьошета.
Придай се, Донко, придай се,
та вземи зета Мехмеда,
стига в тъмница да лежиш,
да лежиш, щерко, да гниеш!
Донка майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа,
зета Мехмеда не вземам
и си вярата не меня,
вярата, християнската,
за тая вяра юруцка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020