* * *

Мома в тъмница

Мари Недельо, Недялке,
поглобили са Недялка,
поглобили, укривали,
че я в тъмница хвърлили,
тъмници нови правени,
правени, недоправени.
Да е лежала, стояла
цели ми девет години.
Селяните я забравили,
селяни и род, роднини
и наоколо комшии.
Майка и не я забрави
и тя из двори ходеше,
бистри си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Я ме, Боже, престори
една ми друга гадинка,
син-зелен гълъб да стана,
да хвръкна, да се прехвръкна,
на тъмницата да кацна,
на тъмничарски прозорци,
та да си Недялка видя!
Де стоя Господ, че зачу,
че я Господ престори
син-зелен гълъб станала,
хвръкнала и прикацнала
на тъмничарски прозорци,
кацнала и загледала:
- Мари Недельо, Неделке,
мар сама ли си, Недялке?
Недялка дума:
- Мамо ле, тук съм, мамо, тук съм!
При мене има три жени,
три жени, бели ханъмки.
Молят ме, мамо, карат ме
аз да се, мамо, потурча,
бяла ханъма да стана!
Недялкината майчица:
- Мар потурчи се, Недялко,
дано оттука излезеш!
Недялка дума на мама си:
- Станало е девет години
и още девет да стоя,
пак няма да се потурча!
Но си вярата найдисвам
За турска вяра лошава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020