* * *

Мома в тъмница

Имала макя, имала,
Имала едно момиче,
на име било Мариче,
и него макя загуби.
Девет го годин немало,
на десета го намери.
Се е ходила, дирила,
дирила и разлитувала:
летото по планините,
зимето по градовете.
Па е отишла, отишла
у тия тъмни тъмници,
три дньи е макя се де ла,
седела, се е плакала
и едри сълзи ронила,
доде тъмници прогниле,
прогниле и прокапале.
Мариче ключар говоре:
- Тъмничаро ле, ключаро,
дали е лето дъждовно,
ели е зиме кишовно,
та си тъмници прогниха,
прогниха и прокапаха?
Я ключар си й говоре:
- Моме Мариче хубаво,
нито е лето дъждовно,
нито е зиме кишовно,
но тука дошла майка ти,
три дена стана как дошла
все плаче, моме, се жальи,
затуй тъмници прогниха,
прогниха и прокапаха.
Мариче ключар говоре:
- Тъмничаро ле, ключаро,
отвори тъмни тъмници
с майка ми да се видиме.
Тъмничар си я послуша,
отключи тъмни тъмници.
Ка си го майка видела,
жива го майка прегърна,
мъртва се майка разгърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020