* * *

Мома в тъмница

Бре, де се е чуло-видяло
мома в тъмница да лежи,
както ми Йова лежала.
Лежала Йова търпяла
цели ми девет години.
Роднини я прежалили
комшии я забравили.
Йовината стара майчица,
тя не си Йова забравя.
Станала рано в неделя,
донесла вода студена
и си очите измила,
и си при Йова отишла.
И си на Йова продумала:
- Тук ли си, Йово, тук ли си?
Йова се от тъмница обажда:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ама защо съм?
В руса ми коса, мале мо,
змия гнездо е извила,
до две змийчета излюпила.
Първото змийче, мале мо,
бели ми меса късаше,
второто змийче, мале мо,
черни ми кърви пиеше.
Йовината стара майчица,
тя си на Йова продума:
- Придай се, Йово, придай се,
на турци, на друговерци.
Йова се от тъмница обажда:
- Махни се, мамо, от тука.
И ти ли си ми душманка.
Девет съм годин лежала
и още девет ще лежа.
На турци не се продавам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020