|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Янка са беда бедили,
как я са беда бедили,
но защо са я бедили -
за едно нещо нищожно, -
за едно писмо любовно,
за една китка шарена.
Та я в тъмница хвърлили.
Никой при Янка ни оди
думица да й придума,
премена да й отнесе.
Майка й скришом отишла
думица да й придума,
премена да й отнесе:
- Янке ле, моя дъщеро,
мъчно ли ти е в зандани?
- Майчице, стара майчице,
денем ми мъчно и ми не,
нощем е твърде усилно!
- Янке ле, моя дъщеро,
придай си, Янке, вярата,
та от зандани излези:
- Мале ли, стара майчице,
змия ти език изяла,
дето придума тая дума.
Девет години как лежа,
и още девет ще лежа,
па си вярата не давам.
Сатовча, Гоцеделчевско; седенкарска (НПЮзБ 1/1967, № 186).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|