|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Анка е беда бедена,
бедена и затворена,
бедена и затворена
във тия тъмни тъмници.
Майка й покрай ходеше,
ла си на Анка говори:
- Щерко Аничко, Аничко,
придай се, щерко, на турци,
тъмници да те изпушат,
у дома, щерко, да дойдеш.
А Аничка й говори:
- Мале ле, мила майчице,
девет години съм лежала,
още кье девет да лежим, (2)
па си вярата не меним.
Току си това издума (2)
и тъмница се отворя,
ясна се звезда изгрея,
златно кандило светнало
и Аничка се посвети
и си на небе отиде.
Самоков; седенкарска (Стоин-Самок. 1975, № 153 - "Не си
променя вярата").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|