* * *

Мома в тъмница

Радойна, мамо, Радойна,
Радойна беда бедили,
бедили и уловили
и га в тъмница хвърлили.
Бър да е нещо за нещо -
за едно турско детенце.
Тя го на пътя намяри
и го в черкови занела.
Радойнината майчица
нови пътеки сторила
от тъмницата до тях си.
Тя на Радойна думаше:
- Щерко Радойне, Радойне,
придай си, щерко, вярата,
вярата на турска вяра,
дано се, щерко, отървеш
от турска вяра проклета.
Радойна мама думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
девет съм годин лежала -
и още девет да лежа,
пак си вярата не давам,
вярата на турска вяра.
Турската вяра проклета -
не знае делник, ни празник.
Само ми един байрам,
един ми байрам в годинта
и те го не знаят кога е,
кога е, коя неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020