* * *

Мома в тъмница

Лежала Радка, лежала
девет години в зандани,
лежала дур до забрава.
Село си Радка забрави,
рода си Радка забрави,
а майка не забравя я,
често си чести при Радка,
често подоква на зандан,
на занданските прозорци,
подокуе, Радка подпитуе:
- Радке, ле, мила мамина,
какво те питам, че кажеш,
без да ме, Радке, излъжеш!
Мъчно ли ти е в зандани?
Радка на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
кат ме питаш, да кажем,
без да те, мамо, излъжем -
деня ми е мъчно и не,
ноще ми тежко, ужасно,
кога си спомня, припомня
момите по седенките,
момците по прозорците -
момите песен пееха,
момците с кавал свиреха.
Тевници отвория се,
Радка низ зандан излезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020