|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Дек се е чуло-видело
мома в зандани да лежи.
Мома е Донка лежала,
лежала много и мало
до осем, девет години
това е лето десето.
Донкина стара майчица
сутрин и вечер отива
ручок, вечера запаея
в неделя бела премяна
па си на Донка говори:
- Донка ле мила малина
мъчно ли ти е в зандани.
Донка на майка говори:
- Мале ле, мила майчице
денем е мъчно и не е
нощем е мъка и голема
като се сберат момите,
момите по седенките.
Момите песни запеят,
ергени свирки засвирят, -
тогаз е мъка голема.
Майка на Донка говори:
- Придай си, Донке, вярата!
Донка на майка говори:
- Мале ле, стара мале ле
девет съм годин лежала
и още девет ще лежим
пак си вярата не давам.
Радуил, Самоковско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|