* * *

Мома в тъмница

Дек се е чуло-видело
мома зандани да лежи!
Мома е Донка лежала
до осем-девет години,
село я све забовари,
макя я не забоваря -
отажда сутрин и вечер,
отнася ручок, вечеря,
неделя - бела премена...
Макя на Донка говори:
- Донке ле, щерко хубава,
еве стана девет години,
покара лето десето,
макя те не е питала
мъчно ли ти е, или не
у тия темни зандани?
Донка на майкя говори:
- Мале ле, стара майчице,
нали ме питаш, да кажа!
Деня ми е и мъчно, и не,
нощя ми е тежко, усилно,
като си слушам момите,
момите по седенките,
ергени по сокаците -
момите песни запеят,
ергени с кавали свирят;
тогав е тежко и тъжно...
Майкя на Донка говори:
- Придай си, щерко, верата
на тия турци джелати,
от тука да се избавиш!
Донка на майкя говори:
- Мамо ле, стара майчице,
девет съм годин лежала,
и още девет кье лежа,
пак си верата не давам
на тия турци джелати!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020