* * *

Мома в тъмница

Набедили я Ганчица,
набедили и я запрели
в тъмница скоро правена,
правена, недоправена,
мазана, недомазана.
Че е лежала Ганчица
цели ми девет години.
Комшии я забравиха,
родове я прежалиха.
Майка й не я забравя,
майка й не я прежалва,
често край Ганка ходеше,
често на Ганка викаше:
- Тук ли си, Ганке, тук ли си?
- Тука съм, мале, тука съм,
тука съм, но за какво съм?
Мухъл ми очи прикрива,
тънко ми кръстче прогнива.
Ганкина майка думаше:
- Не ти ли, мари, дотегна
във тая тъмна тъмница?
- Мамо ле, стара майчице,
денем ми мъчно, що мъчно,
вечер ми много усилно,
кога момите запеят,
момите по седенките,
момците по сокаците.
- Придай се, Ганке, придай се,
че вземи, Ганке турчето,
турчето, тъмничарчето!
- Мамо ле, стара майчице,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа,
турчето няма да взема.
Турска е вяра лошава,
лошава и лошо мирише
на сухо бъзе спарено.
Ах, гиди вяра българска,
на много хубаво мирише,
на ранен ситен босилек.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020