* * *

Мома в тъмница

Янке ле, младо девойче!
Янка са беда бедили,
клети са турци, проклети,
в тъмница са я турили.
Та лежа Янка, що лежа,
мало ли много - три годин.
Майка хи покрай обиде,
обиде покрай тъмници,
и си на Янка думаше:
- Янке ле, младо девойче,
жално ли ти е, или не,
като ми лежиш в тъмници?
Янка на майка говори:
- Маю ле, мила майчице,
жално, мале, та много!
Деня е жално и не е,
нощя е много усилно,
кога се моми съберат,
момите на седенките,
момите песни да поят,
момците с кавал да свирят,
тога е много усилно
на клето сърце моминско. -
Майка хи вели-говори:
- Янке ле, мало девойче,
придай си, Янке, вярата,
стига ми лежиш в тъмници!
Янка на майка говори:
- Мале ле, мила мале ле,
колко съм, мале, лежала,
и още толко кье лежа,
златна си вяра не давам! -
Още си това думаше,
ясно се небе разцепи,
та се кандило запали
над Янкина руса главица -
сама се Янка освети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020