* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома запряна да седи,
запряна и затворена,
както е Радка лежала,
цели ми девет години.
Да би за нещо някакво,
а то за нищо никакво,
щот не си е вяра предала.
Майка й край зандан ходеше
и на ключари думаше:
- Ключари и вие заптии,
има ли мома запряна,
запряна, затворена.
Радка се от зандан обажда:
- Тука съм, мале, тука съм.
Снага ми, мамо, отъня,
Бяло ми лице погрозня,
руса ми коса улетя.
Мама на Радка думаше:
- Придай си, Радке, вярата.
Стига си в зандан лежала.
Радка се от зандан обажда
и мама си люто проклина:
- Майно ле, да се провалиш,
дето ме мене продаваш.
Девет съм години лежала
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам.
Дорде си Радка издума
и се от душа. Раздели.
Пак си българка остана
и си вярата не даде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020