* * *

Мома в тъмница

Янка през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, майко закрилна,
много си братя закрила,
и мене, горо, да скриеш,
че са ме турци вземали
от моята майка рождена,
че ме на турчин дадоха,
искаха да ме потурчат.
През нощта от турчин избягах
и пак ме турци хванаха,
че ме в тъмница хвърлиха,
в тъмница, най на дъното.
Две змии при мене пуснаха,
една ме гледа в очите,
друга ме гледа в петите,
трябваше, горо, да бягам,
Че се на сграда изкачих.
Като отгоре погледнах,
сградата - с води обляна.
Люто си мама прокълнах
що ме е родила хубава.
Руса си коса разплетох
и си водите прехвърлих,
и си водите преплавах,
тука в гората избягах.
Вярата не си потурчих,
турска е вяра лошава,
тя на лошо мирише -
на бъзе, на попарено.
Българска е вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на дребен, кичест босилек.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020