* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома запряна да седи,
както е Донка седяла,
седяла малко ни много,
седяла девет години.
Никой въз Донка не отиде
само майка й отиде,
като е майка и знай,
често е въз Донка ходела,
на Донка хлебец носела
и бистра водица.
Мама на Донка думаше:
- Придай се, Донке, придай,
че да станеш бяла кадъна,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш
и ситен дребен маргарец.
Донка на майка си думаше:
- Майко ле, стара майко,
девет години съм стояла
и още девет ще стоя,
пак се от вяра не отказвам,
вярата, орисията.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020