* * *

Мома в тъмница

Лежала Рада в зандани,
две години в зандани,
никой си Рада не знае,
сал я войвода знаеше
и войводови язаджий.
Сутринта и вечер ходеше.
Сутринта и вечер ходеше,
на Рада хлебец носеше,
хлебец и студена водица
и си на Рада думаше:
- Радо ле, бяла българко,
рачиш ли води войвода,
я войводови язаджий,
от зандани да те отърве,
Рада войвода думаше:
- Девет години кат лежа
и още девет ще лежа
и пак си вярата не давам.
За мене трима печелят,
тате и бате двамата
и първо либе Никола.
докато, Рада дума
и на врата се похлопа,
като похлопа повика:
- Тук ли си либе Радо ле,
Рада се отвътре обади.
- Тука съм либе Никола,
тука съм, ама защо съм -
косата ми е опадала,
лицето ми е посърнало.
Килия отворили,
жива са хванали,
мъртви са пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020