|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Накрай морето в полето
ново тъмница правели,
пусти я турци правели,
правена, недоправена,
мазана, незамазана.
Девет е боя дълбока
и девет боя широка.
Български моми сбирали,
сбирали да ги потурчват,
кадъни да ги направят.
Млого моми потурчали,
Радка ми, мома хубава,
Радка си мома уловили,
в тъмница са я хвърлили.
Малко и млого минала, (2)
цели ми девет години,
пак се Рада не потурчи,
пак си вярата не измени.
Радкина мама, Радки мо,
окол тъмница ходеше
и си на Радка думаше:
- Придай се, Раде, придай се,
та вземи, Раде, турчето,
турчина, друговерица!
Радка са отвътре обажда:
- Мор мамо, мор мила мамо,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа,
пак вярата си не изменям,
хубава вяра, българска!
Всяка година Великден,
Великден и Гергьовден!
Турската й вяра кучешка,
само си имат, мале ле,
един си байрам у година
и тий го правят, мане мо,
мъжето по кафенето!
Мане мо, мила мане мо,
иди послушай турците
за Радка какво приказват -
три дни хурната ще палят,
Радка в хурната ще хвърлят,
дано се Радка потурчи!
Маломир, Ямболско; трапезна (СбНУ 64/2012, № 1359 - "Не
си предава вярата").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|