|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Имала й мама, имала
една дъщеря Янчица,
тя за син, тя за дъщеря,
тя била много хубава,
че са я турци гонили,
гонили да я уловят,
ханъма да я направят.
Бягала Янка, крила са
тъкмо ми девет години,
че са я турци хванали
и я в тъмница хвърлили.
Майка й покрай ходеше
и жално, мил но плачеше,
и си на Янка думаше:
- Янке ле, мила мамина,
придай си, Янке, вярата,
че стани бяла ханъма,
да си оттука излезеш!
Янка се отвътре обажда:
- Три годин, мамо, как лежа
и още толкоз ще лежа -
аз си вярата не давам!
Коси ми очи покриха,
нокти ми ръце превиха.
Дорде си дума издума,
и са тъмница препукна -
Янка светичка станала.
Малко Враново, Русенско; трапезна (СбНУ 60-2/1994, № 1360 - "Мома
в тъмница не предава вярата си и става светица - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|