* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома в зандани да лежи,
както Янка лежала, Янка боляла,
цели ми девет години
всички роднини я пееха,
само майка й не я забрави.
Станала рано в неделя,
омесила топли хлябове,
сготвила хубави гозби, хубави
и към Цариград потегли,
към Цариград зандани.
Вървяла що е вървяла,
минала гора зелена,
поела поле широко,
стигнала до занданите.
Срещнала един стражарин,
бабичка стражара питаше:
- Стражара, оти пазванто
не чу ли мома да лежи
в стари градски зандани?
Стражар си бабичка думаше:
Не зная, бабо, не зная,
мене ме скоро изволниха
от тази служба стражарска.
От едно малко прозорче,
от там се Янка обади:
Тука съм, мамо, тука,
защо съм руса коса мухлясала,
бяло лице почерняла,
тънка снага повяхнала.
Янка си дума продума
и се с душа раздели.
Паша заповед издаде,
Янка в кадънски да облекат,
в турски носии да я изведат
и в турско гробище погребат.
Паша заповед издаде,
люто го треска потресе
и лоша глава заболя.
Паша заповед издаде,
Янка от гроба да извадят,
на българи да я дадат,
паша в гроба да сложат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020