* * *

Мома в тъмница

Турци са Рада бедили,
хубава Радо, Радо ле,
та са я глоба глобили;
та лежа Рада, та лежа,
та лежа мало и много -
до осем-девет години.
Покара лято десето,
бяло й лице погрозня,
ситни й зъби паднаха,
руса й коса окапа...
Радина стара майчица
покрай тъмница ходеше,
па си на Рада думаше:
- Дъщерко Радо хубава,
продай си, щерко, вярата,
та из тъмници излезни!
Рада на майка говори:
- - Мале ле, мила мале ле,
девет съм годин лежала,
и още девет ще лежа,
ала си вяра не давам -
тази е вяра българска!
Доде е това думала,
ясно се небо разтвори
и се кандило спуснало,
та е над Рада паднало,
над Радината главица,
та си се Рада посвети,
сама се Рада посвети
във тая тъмна тъмница...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020